След близо две години преговори, Европейският парламент официално одобри механизма за регулиране на въглеродните граници на ЕС (CBAM) след гласуването. Това означава, че първият данък върху вноса на въглерод е на път да бъде приложен и законопроектът CBAM ще влезе в сила през 2026 г.
Китай ще се изправи пред нов кръг от търговски протекционизъм
Под въздействието на световната финансова криза се появи нов кръг от търговски протекционизъм и Китай, като най -големият износител в света, е силно засегнат.
Ако европейските и американските страни заимстват климатични и екологични проблеми и налагат „въглеродни тарифи“, Китай ще се изправи пред нов кръг от търговски протекционизъм. Поради липсата на стандарт за обединени въглеродни емисии в международен план, след като страни като Европа и Америка налагат „въглеродни тарифи“ и прилагат въглеродни стандарти, които са в техните собствени интереси, други страни могат също да налагат „въглеродни тарифи“ според техните собствени стандарти, което неизбежно ще предизвика търговска война.
Продуктите за износ на високоенергии в Китай ще станат обект на „въглеродни тарифи“
Понастоящем страните, които предлагат да налагат „въглеродни тарифи“, са главно развити страни като Европа и Америка, а износът на Китай за Европа и Америка са не само големи количества, но и концентрирани в продуктите за консумация на високоенергии.
През 2008 г. износът на Китай за Съединените щати и Европейския съюз са главно механични и електрически продукти, мебели, играчки, текстил и суровини, с общ износ съответно 225,45 милиарда и 243,1 милиарда долара, съответно съответно 66,8% и 67,3% от общия износ на Китай за Съединените щати и Европейския съюз.
Тези износни продукти са предимно високо съдържание на енергия, високо съдържание на въглерод и продукти с ниска добавена стойност, които лесно са обект на „въглеродни тарифи“. Според доклад за изследване на Световната банка, ако „въглеродната тарифа“ е напълно приложена, китайското производство може да бъде изправено пред средна тарифа от 26% на международния пазар, което води до увеличени разходи за ориентирани към износа предприятия и възможен 21% спад в обема на износа.
Има ли влияние върху въглеродните тарифи върху текстилната индустрия?
Въглеродните тарифи покриват вноса на стомана, алуминий, цимент, торове, електричество и водород и тяхното въздействие върху различните индустрии не може да бъде обобщено. Текстилната индустрия не се влияе пряко от въглеродните тарифи.
И така, ще се простират ли тарифите за въглерод до текстил в бъдеще?
Това трябва да се разглежда от политическата гледна точка на въглеродните тарифи. Причината за прилагането на въглеродните тарифи в Европейския съюз е да се предотврати „изтичането на въглерод“ - позовавайки се на компаниите от ЕС, прехвърлящи производството в страни със сравнително разхлабени мерки за намаляване на емисиите (т.е. промишлено преместване), за да се избегнат високите разходи за емисии на въглерод в рамките на ЕС. Така че по принцип въглеродните тарифи се фокусират само върху индустриите с риск от „изтичане на въглерод“, а именно тези, които са „енергийни интензивни и търговски изложени (EITE)“.
По отношение на кои отрасли са изложени на риск от „изтичане на въглерод“, Европейската комисия има официален списък, който понастоящем включва 63 икономически дейности или продукти, включително следните елементи, свързани с текстил: „Подготовка и въртене на текстилни влакна“, „Производство на нетъкани тъкани и техните продукти, с изключение на дрехите“.
Като цяло, в сравнение с индустрии като стомана, цимент, керамика и рафиниране на нефт, текстилът не е индустрия с висока емисия. Дори ако обхватът на въглеродните тарифи се разшири в бъдеще, това ще се отрази само на влакна и тъкани и е много вероятно да бъде класиран зад индустрии като рафиниране на нефт, керамика и изработка на хартия.
Поне през първите няколко години преди прилагането на въглеродните тарифи, текстилната индустрия няма да бъде пряко засегната. Това обаче не означава, че износът на текстил няма да срещне зелени бариери от Европейския съюз. Различните мерки, разработени от ЕС, в рамките на политиката на „Планът за действие на кръговата икономика“, особено „устойчивата и кръгова текстилна стратегия“, трябва да се обърне внимание от текстилната индустрия. Това показва, че в бъдеще текстилът, влизащ на пазара на ЕС, трябва да премине „зелен праг“.
Време за публикация: май-16-2023