След близо две години преговори, след гласуване Европейският парламент официално одобри Механизма за регулиране на въглеродните граници на ЕС (CBAM).Това означава, че първият в света данък върху вноса на въглерод е на път да бъде въведен, а законопроектът CBAM ще влезе в сила през 2026 г.
Китай ще се изправи пред нов кръг от търговски протекционизъм
Под влияние на световната финансова криза се появи нов кръг от търговски протекционизъм и Китай, като най-големият износител в света, беше дълбоко засегнат.
Ако европейските и американските страни заемат проблемите на климата и околната среда и наложат „въглеродни тарифи“, Китай ще се изправи пред нов кръг от търговски протекционизъм.Поради липсата на единен международен стандарт за въглеродни емисии, след като страни като Европа и Америка наложат „въглеродни тарифи“ и прилагат въглеродни стандарти, които са в техен собствен интерес, други страни също могат да наложат „въглеродни тарифи“ според собствените си стандарти, което неизбежно ще предизвика търговска война.
Високоенергийните експортни продукти на Китай ще станат обект на „въглеродни тарифи“
Понастоящем страните, които предлагат да наложат „въглеродни тарифи“, са предимно развити страни като Европа и Америка, а износът на Китай за Европа и Америка е не само голям като количество, но също така е концентриран в продукти с висока консумация на енергия.
През 2008 г. износът на Китай за Съединените щати и Европейския съюз беше главно механични и електрически продукти, мебели, играчки, текстил и суровини, с общ износ съответно от 225,45 милиарда долара и 243,1 милиарда долара, което представлява 66,8% и 67,3% от Общият износ на Китай за Съединените щати и Европейския съюз.
Тези експортни продукти са предимно с висока консумация на енергия, високо съдържание на въглерод и продукти с ниска добавена стойност, които лесно подлежат на „въглеродни тарифи“.Според изследователски доклад на Световната банка, ако „въглеродната тарифа“ бъде напълно приложена, китайското производство може да се сблъска със средна тарифа от 26% на международния пазар, което води до повишени разходи за експортно ориентираните предприятия и възможен спад от 21%. в обем на износа.
Влияят ли въглеродните мита върху текстилната промишленост?
Въглеродните тарифи обхващат вноса на стомана, алуминий, цимент, торове, електричество и водород и тяхното въздействие върху различните индустрии не може да бъде обобщено.Текстилната промишленост не е пряко засегната от въглеродните мита.
И така, въглеродните мита ще обхванат ли текстила в бъдеще?
Това трябва да се разглежда от гледна точка на политиката на въглеродните тарифи.Причината за въвеждането на въглеродни тарифи в Европейския съюз е да се предотврати „изтичането на въглерод“ – отнасяйки се до компании от ЕС, които прехвърлят производство в страни с относително свободни мерки за намаляване на емисиите (т.е. индустриално преместване), за да се избегнат високите разходи за въглеродни емисии в рамките на ЕС.Така че по принцип въглеродните тарифи се фокусират само върху отрасли с риск от „изтичане на въглерод“, а именно тези, които са „енергийно интензивни и изложени на търговия (EITE)“.
По отношение на индустриите, изложени на риск от „изтичане на въглерод“, Европейската комисия има официален списък, който в момента включва 63 икономически дейности или продукта, включително следните елементи, свързани с текстила: „Подготовка и предене на текстилни влакна“, „Производство на не- тъкани и изделия от тях, с изключение на облекло”, „Производство на синтетични влакна” и „Апретиране на текстилни тъкани”.
Като цяло, в сравнение с индустрии като стомана, цимент, керамика и рафиниране на нефт, текстилът не е индустрия с високи емисии.Дори ако обхватът на въглеродните тарифи се разшири в бъдеще, това ще засегне само влакна и тъкани и е много вероятно да бъде класирано след индустрии като рафиниране на нефт, керамика и производство на хартия.
Поне през първите няколко години преди прилагането на въглеродните тарифи текстилната промишленост няма да бъде пряко засегната.Това обаче не означава, че износът на текстил няма да срещне зелени бариери от Европейския съюз.Текстилната промишленост следва да обърне внимание на различните мерки, които ЕС разработва в рамките на своята политическа рамка за „План за действие за кръгова икономика“, особено „Стратегия за устойчив и кръгов текстил“.Това показва, че в бъдеще текстилът, навлизащ на пазара на ЕС, трябва да премине „зелен праг“.
Време на публикуване: 16 май 2023 г